"Вино от глухарчета" или краят на лятото в зелено

Въпреки заглавието няма да пиша нито за вино, нито за глухарчета.
Мария Цочева е дамата, която зададе темата за края на лятото при Картичкуфуриите и вече няколко дни умувам как да опиша чувствата, които предизвиква тази тема в мен. Първата ми асоциация беше за книгата на Рей Бредбъри "Вино от глухарчета". Останах вярна на първия порив и направих тази картичка.

Ако не сте чели книгата, горещо Ви я препоръчвам. Някои се впечатляват от невероятно образния изказ на писателя, а друг е запомнил машината за щастие. За мен книгата остава един разказ за преживяванията през чудното лято на едно момче, което преминава от детство към юношеството. 

Ех, как искам да имам бутилка от детството си, която да отварям в трудни моменти...
"Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа. А сега, след като Дъглас вече знаеше, наистина знаеше, че е жив, и неспирно се движеше из този свят, за да го докосва и да го проучва от край до край, струваше му се съвсем редно и уместно част от новото му познание, една частица от този особен жътвен ден да бъде запечатана, за да я отворят в студения януари, когато навън снегът навява, когато слънцето се е скрило и вече седмици и месеци не се е появявало, когато вероятно някои от чудесата на света ще бъдат позабравени и ще трябва да се припомнят отново. Понеже това лято щеше да бъде лято на незнайни чудеса, той искаше да си го съхрани, да му наслага етикети, че да може всякога, щом поиска, да се промъкне долу в полумрака и да го пипне с пръсти."

Някак естествено се вписаха печатите на Мигито Петрова в темата за метаморфозата на момчето в мислещ младеж. Като пеперуда изпълзява и Дъглас от пашкула на сигурното детство, за да полети със самочувствието на всезнайко в света на големите.
Както малките парашутчета на глухарчето отлитат, така си заминават и дните на лятото...
Използвах два цвята от дистрес мастилата на Тим Холц - antique linen за фона и crushed olive за печатите. Ембоснах изображенията с много фина пудра. Улових последните лъчи на слънцето да заснема отблясъка на това, което се получи.

Пожелавам на себе си и на Вас да съумеем да съхраним доброто от живота си в бутилки от хубави спомени! Наздраве!