Кой може да се похвали с подобна лудост не знам, но знам аз каква я свърших. Слушайте да ви разправям сега, как направих втората си страничка за бебе Емо. Първата е тук.
Направих една страничка за бебе Емо и мама Джиджи. Планирах да направя втора по време на срещата на Картичкофурии в Търново и да заминат двете странички заедно още в края на септември и белия пощенски гълъб да ги отнесе до София, а оттам до получателя им. Да, ама не стана точно по план. Никак даже не стана, както си го представях. По време на срещата, когато уж беше времето за правене на фон с gelli plate и повечето момичета правеха страничката си за Джиджи, аз прелитах от маса на маса, от желе на желе, тук - салфетка, там стенсил, на трето място - букви и накрая аз нищо не направих. Как съм си представяла да се случи не знам...
Та тръгнах си аз от Търново и още не пристигнала, извадих боичките, принтираната картинка и направих страничката точно както я бях замислила - семпличка, с фон от металическите водоразтворимите пастели - джелатос (чудни са, само дето не се вижда как хубаво блестят, ама то това е от фотографа), картинка принтирана върху тишу, оцветена със същите пастели, малко сърчица с новия стенсил от Бо, новите ми печатчета... Супер бързо и лесно се получи, е забравих да я снимам навреме за предизвикателството, но какво от това. Де да беше единствения проблем в забравената снимка... Прибрах лудницата, създадена по време на творческия ентусиазъм, измих четките и като изсъхна медума, затворих тефтера и се приготвих за вечеря. Тефтер ли казах?! О, ужас! Как може да ми се случи подобно нещо! Страничката трябваше да се изпраща, а аз я наредих в тефтера. Идваше ми да се напердаша :) Смешно ми е сега, но онази вечер беше много неприятна за домашните ми. Как са ме изтърпели само те си знаят, ама нали си ме обичат...
Ето я тъмна и тъжна, че остава в Добрич, вместо да радва мама и бебе. И мрачна, мрачна, нищо че е с дата 27-ми септември, когато слънцето още ми беше приятел ;)
Скърцах със зъби от яд, но бях я свършила вече... Ако не бях си отваряла голямата уста да казвам, че ще правя две странички, добре, но казаните думи ме изяждаха от вътре.
Започнах я втори път, но да не си помислите, че стана по-бързо? Никак даже, то се оказа, че бялото тишу е някъде, но не и в къщи. Може и да съм го изхвърлила в Търново при прибирането. Принтирах картинката върху някакво тишу от обувки, което ... хм, няма да ругая, но си представете какво веселие трябва да е било около мен. Джелатосите и те ме бойкотираха като отказаха да се смесват върху новот тишу... Правих я до поставянето на окончателния печат 7-ми октомври.
Мислех, че с правенето ѝ съм приключила историята, но се оказа, че и изпращането си има своята... Помолих любимия да я пусне в пощата като излиза и той я взе. Познай! Още не е изпратена. Така че намирайки я тази вечер в колата, си имам повод отново да се посмея и да ви напиша тази забавна история за двете еднакви странички.
Мила Джиджи, надявам се да се посмееш с моята разсеяност и страничката ми да предизвиква усмивка в теб, точно колкото се забавлявам сега и аз, връщайки се назад. Изпращам ви най-добрите си чувства и най-позитивните си пожелания за всичко най-добро! Обещавам лично да я пратя утре :)
Поздрав най-сърдечен!
ваша Смехоранка, вечна Патиланка
Няма коментари:
Публикуване на коментар