понеделник, 19 януари 2015 г.

Една година по-късно

Преди година започнах да правя малко по-редовно разни неща, като започнах с плетени бижута и картички. Тогава не мислех защо го правя, кои материали са "модни", кои цветове мастило са подходящи, нито пък дали някой одобрява или не нещата, които правя. За мен беше достатъчно да виждам радостта в очите на приятелите ми, когато им подарявах бебчетата си. Купувах си евтини и полезни материали и бях щастлива. Започнах да списвам блог(на 11 януари 2014 беше първата ми публикация), след това разбрах, че не съм избрала най-добрата платформа и се преместих в блогър. Междувременно открих предизвикателствата и спечелих първото си предизвикателство при Картичкофурии с картичка по темата на Диди "Книгата - прозорец към света". После открих Pinterest и часовете, прекарани в гледане всъщност многократно надвишаваха времето, прекарано в творене.
Все още толкова щастлива, окрих дистрес мастилата на Тим Холц и топлия ембосинг. Опитвайки много нови неща, заразих любимия дотолкова с ентусиазма си, че пожертва пистолета си за горещ въздух, който падна геройски в битката с моето упорство. Вече си имам мой си розов уред, но понякога си спомням с носталгия тежкия пистолет :) Бре кога мина толкова време, че вече да си спомням с носталгия!?!
Все още толкова щастлива продължих с експериментите и започнах да си правя странички в арт-журнал. Всъщност първият ми опит беше предизвикан от Снежи, bejko, която обяви, че ще направи арт-журнал от страничките, които ѝ бъдат изпратени. Така отворих YouTube, за да разбера какво ще да е това чудо. Не помня какво гледах, но разбрах, че използват акрилни бои. Все още не бях решила да участвам, но при следващото посещение в Джъмбо, акрилните бои бяха първата покупка в кошницата ми. И така първата ми страничка в смесената техника не е тази, с която се гордея, но затова пък с гордост мога да кажа - направих първия си опит. Тази моя първа страничка нямаше основа от гесо, нито пък прилагах някакви особени техники. Всичко, което правих беше да пръскам с четката и да рисувам точки. Дори не е фиксирана все още. После Снежи, събра страничките в журналче и тегли жребий. Късмета беше на моя страна и сега вече съм още по-щастлива, че е при мен.
След това вече става интересно. На срещата на Картичкофурии се запознах с Катето и нейната заразителна страст по смесената техника ме предизвика да продължа опитите. Така направих първото си мини журналче с цели 9 странички. 

Направих си бяло домашно гесо (първия опит беше неуспешен заради бучките, които така и не успях да разбия), като  за целта използвах бял латекс, С200, сода за хляб и царевично нишесте. С рецептата експериментирах, но не защото нямаше кого да попитам или къде да проверя, а защото бях решила да опитам сама(дали не е права баба, като ме нарича "инат"?!). С него покрих текста по страничките на брошурата, която използвах за основа. Следващите ми опити бяха с прозрачно гесо (С200 и бебешка пудра), след това открих, че като добавя акрилна боя, мога да си оцветя основата. После пък открих, че като добавя повече бебешка пудра мога да имам и домашна структурна паста. Вече бях "хванала цаката" на интензивното разбъркване, за да не се получават бучки. По някое време открих един дълбокопроникващ грунд - концентрат и щастието ми се извиси до Еверест, защото при бързичко намазване въобще не деформира хартията. И така яхнала вълната на удоволствието да се забавлявам, направих страничка за мен си "I'm doing this for me", отново предизвикана от Катето, този пък от страниците на Картишока.
И така до днес.

Не зная как стигнах до момент, в който щастието и самочувствието ми да зависят от марката бои или структурни пасти, с които са забавлявам, но днес някакъв снобски дух ме навести и ми нашепна, че не съм достатъчна, защото съм нямала това или онова. Чувала съм от мъдри хора, че неприятните мисли могат да ни навестяват и си кръжат, но не трябва да ги оставим да си свият гнездо. Така че аз ги разгоних и седнах да напиша тази дъъъълга и предълга публикация повече, за да помогна на себе си, та правейки тази равносметка, да се върна на щастливия момент, който неусетно изпуснах. 
И за да не е напразно идването Ви насам, все пак ще Ви покажа последната страничка от 1-вото ми журналче. Снощи я завърших, сега виждам, че съм пропуснала да ѝ напиша датата :)
Сигурно разпознавате летящата рокля, същата е като онази розовата, от последната ми публикация. Всъщност, тази е втори опит. След кратко колебание на паното сложих първия опит. Тук може да бъде открит и онзи прословут първи опит за домашно гесо с неразбити бучки :) Мога да използвам всеки дефект и да е супер готин ефект! А тези лъчи от охра са от ръчно правения ми шаблон, имитирайки онзи прекрасен шаблон на Тим Холц, но не са със структурна паста, а с някаква рядка бърканица от злощастното гесо с бучки и акрилни боички от палитрата преди да я измия, нанесена с домакинска гъба.
Много съм щастлива! Отново! 
А относно кутията... Е, не всеки път човек успява да мисли извън нея, но както и с неприятните мисли, по-важно е какво правиш, когато се окажеш вече в ситуация...



Ще се покажа при Notjustcardschallenges - Challenge 11.

Благодаря за отделеното време и за всеки коментар!
Хубава седмица и до скоро!
Ирена

2 коментара:

  1. Ех, Ренка, много ми беше забавно да те чета и връщам лентата назад заедно с теб. Чест е за мен, че съм споменавана на цели два пъти в тази публикация, харесвам ентусиазма, лекотата и усмивката с която твориш... Колкото до снобарските мисли - разгони ги веднага - притежанието на повече или по-малко материали, маркови или не - не прави идеите по-добри, нито пък тяхната реализация. Да имаш не значи да можеш! Даже напротив - понякога имането се превръща в самоцел и забравяш защо точно си ги купувал тези неща.. Аз самата се люлея между двете хобита - да имам, и да правя. Смятам, обаче че именно с журналите за лична употреба човек си връща удоволствието от правенето. Желая ти успех, много нови странички и картички и чисто удоволствие от хобито ни!

    ОтговорИзтриване
  2. Thanks for entering our Not Just Card Challenge and good luck!
    Monica - DT

    ОтговорИзтриване