Моят първи арт-журнал

И така вече си имам арт-журнал(тефтер).
"Защо го направих?" и "Какво ще го правя?" са въпроси, на които предвид голямата ми ангажираност с всевъзможни задачи, нямам точен отговор.
В последните ми картички се прокрадна идеята за смесена техника, но исках да не съм ограничена в размерите на картичката, в някакви правила и строги рамки, и така едно журналче като че ли най-отговаря на желанията ми. Пък и така за моя си тефтер мога да си имам мои си виждания, та да не се налага да отговарям на въпроси от рода на "Защо чадъра е кацнал на покрива?" :)
Ще го напълня с всякакви мои си драсканици и ако се осмеля ще ги покажа и тук, но най-вече ще се забавлявам и ще "изпускам парата", когато ми дойде в повече сериозността на живота, нервите и стреса.
Със сигурност ще продължа да правя и картички. Дори съм замислила една шаби-шик, много мадамска, ама да видим...
И така намазах една стара брошура с домашен грунд, извадих всичките си възможни боички и мастила, четките и палитрата (от изядени шоколадови бонбони), застлах масата с вестници и започна великото приключение.
Вече имах идея за темата за благодарността и донякъде си представях дъждовни облаци и как разни есенни цветя, листа, тикви и други подобни ще се скрият под един чадър. Разбира се не се случи точно както си го представях, защото да скрия цветята от есенните слани е идея, която вече използвах в картичката, която изпратих на Valarie за празника на картичкоправещите. И така чадърът кацна на покрива на къщичката ми, за да предпази дома ми не само от дъжда, но и от всякакви беди.

Да живея всеки ден в благодарност не е лека задача, но осъзнавам, че начало на щастието ми е да оценя малките неща и да бъда благодарна за тях.

Ще се покажа при:
Мър-мяу - Август е септември 
Crazychallenge - Autumn gatherings
Scrapping4funchallenges - Anything goes

Благодаря, че се поспряхте, разгледахте и прочетохте! Оценявам времето, което отделяте и да коментирате!
Ирена