Направих този блог в трудно за мен време. Направих го, за да показвам какво изработвам с ръцете си и за да изразя себе си. Днес обаче не съм тук, за да покажа как ми помага арт терапията, дори не се сещам вече за това...
Не съм публикувала тук от дните преди наводнението в Добрич. Вече мина седмица от тогава, но бедстващите не намаляват, щетите не са отстранени и шокът не е отминал. Намаля само нивото на водата в потопените сгради.
Започнах тази публикация, защото имам поети обещания за доста хартиени проекти и донякъде се чувствам отговорна да ги направя, но вдъхновението ми за момента е заето основно и изцяло с идеята - как мога да помогна на съгражданите си?!?
Мислех си, започвайки да пиша тук днес, че ще мога да разкажа какво става в Добрич, но осъзнавам, че източниците на информация са залели всяка медия и едва ли ще научите нещо ново. Накратко - Добрич е покрусен от много мъка, нещастие, безнадеждност и отчаяние. Този уикенд пристигат много доброволци от цяла България, а повечето незасегнати Добричлии като че ли не осъзнават ситуацията...
Хора загубиха всичко за броени минути и имат само живота си; други освен имущество загубиха невъзвратимо здравето си и са с риск за живота, защото са избрали да пренебрегнат опасността и са спасявали човешки животи; други си купуват ботуши и лопата и отиват в нечий дом да помогнат; а други използват случилото се, за да си направят PR. Мотивите за всяко действие или бездействие рано или късно излизат наяве и носят последици за едни ще са надежда и помощ, за други - удовлетворение, а за трети - срам.
Сега ставам, за да наготвя за доброволците Емо, Никифор, Ивелина и Мария. Нека Бог да ги благослови!
Няма коментари:
Публикуване на коментар