Направих този блог в трудно за мен време. Направих го, за да показвам какво изработвам с ръцете си и за да изразя себе си. Днес обаче не съм тук, за да покажа как ми помага арт терапията, дори не се сещам вече за това...
Не съм публикувала тук от дните преди наводнението в Добрич. Вече мина седмица от тогава, но бедстващите не намаляват, щетите не са отстранени и шокът не е отминал. Намаля само нивото на водата в потопените сгради.
Започнах тази публикация, защото имам поети обещания за доста хартиени проекти и донякъде се чувствам отговорна да ги направя, но вдъхновението ми за момента е заето основно и изцяло с идеята - как мога да помогна на съгражданите си?!?
Мислех си, започвайки да пиша тук днес, че ще мога да разкажа какво става в Добрич, но осъзнавам, че източниците на информация са залели всяка медия и едва ли ще научите нещо ново. Накратко - Добрич е покрусен от много мъка, нещастие, безнадеждност и отчаяние. Този уикенд пристигат много доброволци от цяла България, а повечето незасегнати Добричлии като че ли не осъзнават ситуацията...
Хора загубиха всичко за броени минути и имат само живота си; други освен имущество загубиха невъзвратимо здравето си и са с риск за живота, защото са избрали да пренебрегнат опасността и са спасявали човешки животи; други си купуват ботуши и лопата и отиват в нечий дом да помогнат; а други използват случилото се, за да си направят PR. Мотивите за всяко действие или бездействие рано или късно излизат наяве и носят последици за едни ще са надежда и помощ, за други - удовлетворение, а за трети - срам.
Сега ставам, за да наготвя за доброволците Емо, Никифор, Ивелина и Мария. Нека Бог да ги благослови!
събота, 28 юни 2014 г.
сряда, 18 юни 2014 г.
Подарък, изненада и още нещо
Вчера съвсем неочаквано получих известие за колет и понеже не очаквах нищо, се изненадах много. Още по-голяма беше изненадата ми, когато видях от кого е и какво има вътре.
В средата на май участвах в предизвикателството на Диди при Картичкофуриите "Книгата - прозорец към света". В предизвикателството участвахме 10 дами и аз го спечелих. Не го считам за кой знае какво, предвид малкия брой на участниците. Не е като да са били стотина, нали?!?
Всъщност аз съм изключително поласкана и се чувствам почетена да съм избрана за победител, въпреки малкия ми опит в новото ми хоби. Как съм чела предизвикателството не зная, но там пишело, че победителят ще получи подарък - изненада. И наистина беше голяма изненада. Диди е напълнила(ама наистина е препълнена) една голяма кутия от бонбони с дизайнерски хартии, коя от коя по-красива и нежна; всякакви цветове и видове картони с изрязани форми; релеф върху перлени и всякакви други картони; клончета с цветя; панделки; рафия и една опаковка със странички или корици (ще трябва да я питам, че не съм пипвала още такова нещо) за албумчета. Споделям радостта си, въпреки, че едва ли може с думи да се изрази изненадата и по детски невъздържаната експлозия от бушуващи чувства на възторг и щастие. Не е ли прекрасен подаръкът ми? Благодаря ти, Диди!
В средата на май участвах в предизвикателството на Диди при Картичкофуриите "Книгата - прозорец към света". В предизвикателството участвахме 10 дами и аз го спечелих. Не го считам за кой знае какво, предвид малкия брой на участниците. Не е като да са били стотина, нали?!?
Всъщност аз съм изключително поласкана и се чувствам почетена да съм избрана за победител, въпреки малкия ми опит в новото ми хоби. Как съм чела предизвикателството не зная, но там пишело, че победителят ще получи подарък - изненада. И наистина беше голяма изненада. Диди е напълнила(ама наистина е препълнена) една голяма кутия от бонбони с дизайнерски хартии, коя от коя по-красива и нежна; всякакви цветове и видове картони с изрязани форми; релеф върху перлени и всякакви други картони; клончета с цветя; панделки; рафия и една опаковка със странички или корици (ще трябва да я питам, че не съм пипвала още такова нещо) за албумчета. Споделям радостта си, въпреки, че едва ли може с думи да се изрази изненадата и по детски невъздържаната експлозия от бушуващи чувства на възторг и щастие. Не е ли прекрасен подаръкът ми? Благодаря ти, Диди!
неделя, 15 юни 2014 г.
Денят на бащата, таг и благодарност
Днес почти всички небългари празнуват деня на бащата. Предизвикателствата по блоговете от месеци са на тази тема. Във фейсбук, децата поздравяват родителите си, някои заменят профилната си снимка с тази на баща си, в знак на обич, уважение и благодарност.
Не зная как е с вас, но аз не се вълнувам толкова от това как да поздравя баща си и със сигурност понякога изпитвам вина от това, но не и днес.
От няколко дни обмислях как да благодаря на съпруга си за това, че стана баща на двете ми дъщери. Не че той живее, за да получава моите благодарности, но той е нещо повече от баща за тях. Не всеки баща би направил жертвите, които той е правил, както и не са много тези, които се отказват от гледането на телевизия вечер и то години наред, за да си говори с деца, които не са негови, да ги изслушва и да им дава времето и любовта си. Благодарна съм, че той е за децата ми този баща, който аз не съм имала в детството си...
"Всеки мъж може да стане баща, но е нужно много повече, за да е татко." - прочетох го в клюкарника(Facebook) и то на английски "Any man can be a father, it takes someone special to be a Dad". Звучи малко по-различно, но този превод ми харесва. Понякога има и полезни неща там.
Този книгоразделител не може да покаже и да каже всичко, но е все нещо, нали?
С обич и благодарност!
Предизвикателства:
http://polkadoodle.blogspot.ca/2014/05/wk-22-men-on-our-mindspolkadoodles.html
http://eclecticellapu.blogspot.com/2014/06/time-for-new-challenge-or-two.html
http://thatcraftplaceblog.blogspot.com/2014/06/new-challenge-men.html
http://craftyourpassionchallenges.blogspot.com/2014/06/challenge-217-fathers-dayfor-boys.html
http://craftysentiments.blogspot.com/2014/06/fathers-dayfor-male.html
Не зная как е с вас, но аз не се вълнувам толкова от това как да поздравя баща си и със сигурност понякога изпитвам вина от това, но не и днес.
От няколко дни обмислях как да благодаря на съпруга си за това, че стана баща на двете ми дъщери. Не че той живее, за да получава моите благодарности, но той е нещо повече от баща за тях. Не всеки баща би направил жертвите, които той е правил, както и не са много тези, които се отказват от гледането на телевизия вечер и то години наред, за да си говори с деца, които не са негови, да ги изслушва и да им дава времето и любовта си. Благодарна съм, че той е за децата ми този баща, който аз не съм имала в детството си...
"Всеки мъж може да стане баща, но е нужно много повече, за да е татко." - прочетох го в клюкарника(Facebook) и то на английски "Any man can be a father, it takes someone special to be a Dad". Звучи малко по-различно, но този превод ми харесва. Понякога има и полезни неща там.
Този книгоразделител не може да покаже и да каже всичко, но е все нещо, нали?
С обич и благодарност!
Предизвикателства:
http://polkadoodle.blogspot.ca/2014/05/wk-22-men-on-our-mindspolkadoodles.html
http://eclecticellapu.blogspot.com/2014/06/time-for-new-challenge-or-two.html
http://thatcraftplaceblog.blogspot.com/2014/06/new-challenge-men.html
http://craftyourpassionchallenges.blogspot.com/2014/06/challenge-217-fathers-dayfor-boys.html
http://craftysentiments.blogspot.com/2014/06/fathers-dayfor-male.html
Картичка с фея и подарък за мен
Днес бяхме в Шумен и се видяхме с приятелка, която не виждаме често. Яна е сериозна дама с уважавана професия, но в същото време е едно нежно и много голямо сърце, в което има място и за нас. Тя е една много сръчна талантливка, която изработва много красиви декорации и всякакви други красоти. Освен това тя е и любителка на феи, ангели и всякакви подобни крилати. Специално за нея направих първата си картичка с фея.
Не бих и помислила да я оцветявам, та я оставих само един отпечатък, но тя си е достатъчно нежна и красива и без допълнителни красоти около нея.
Тръгвайки си, получих няколко много ценни подаръка. Първо ми лекува ужасната плюска от красивите ми чехли (Какво ли не си причиняваме ние жените, за да сме елегантни и красиви!!!). Не само ме лекува, но и ми даде лекарствата за в къщи. После получих един пакет със сушена лавандула - любимият ми аромат за шкафа с дрехи и не само. И накрая, но не по важност, а защото снимах и ще покажа една невероятно нежна, ароматна и мила валентинка. Пълна е с домашно сушена лавандула, шита е на ръка с невероятно прецизен шев, от двете страни има супер сладко розово сърчице, закачалка от ламе и много панделки.
Кой е казал, че такива сърчица се подаряват само на празника?!? Невероятна е, нали?!?
Благодаря ти, мила Яна!
Не бих и помислила да я оцветявам, та я оставих само един отпечатък, но тя си е достатъчно нежна и красива и без допълнителни красоти около нея.
Тръгвайки си, получих няколко много ценни подаръка. Първо ми лекува ужасната плюска от красивите ми чехли (Какво ли не си причиняваме ние жените, за да сме елегантни и красиви!!!). Не само ме лекува, но и ми даде лекарствата за в къщи. После получих един пакет със сушена лавандула - любимият ми аромат за шкафа с дрехи и не само. И накрая, но не по важност, а защото снимах и ще покажа една невероятно нежна, ароматна и мила валентинка. Пълна е с домашно сушена лавандула, шита е на ръка с невероятно прецизен шев, от двете страни има супер сладко розово сърчице, закачалка от ламе и много панделки.
Кой е казал, че такива сърчица се подаряват само на празника?!? Невероятна е, нали?!?
Благодаря ти, мила Яна!
събота, 14 юни 2014 г.
Мъжка картичка в каре
Много рожденици има около мен напоследък и въпреки липсата на вдъхновение, направих мъжка картичка, с която изненадах самата себе си. Картичката е за Владо, бъдещият съпруг на Даниела Попова. Дани е художник, илюстратор на детски книжки, аниматор и невероятен дизайнер. Разбирате пред какво предизвикателство бях изправена, започвайки картичка за РД-то на любимия и... И двамата са много готини, но не защото много харесаха картичката, а защото са много истински. Нали знаете как е, като знаеш за някого, че е добър човек и си струва да имаш и пазиш приятелството му...
Да са ни живи и здрави, много щастливи и да си народят деца такива готини като тях :)
Ето я и картичката.
В действителност, цветовете са доста по-сини, но толкова с телефон...
Да са ни живи и здрави, много щастливи и да си народят деца такива готини като тях :)
Ето я и картичката.
В действителност, цветовете са доста по-сини, но толкова с телефон...
четвъртък, 12 юни 2014 г.
Картичка за принцеси
Това е картичка, която направих за една "колежка" в правенето на картички - Мила. Тя очаква скоро раждането на дъщеричката си и се надявам да хареса скромния ми подарък.
Ще я покажа в:
CCH #173 For the little ones
сряда, 11 юни 2014 г.
Рожден ден
Днес моето момче става на 15. Много бързо мина времето.
Направих картичка за него, с пожеланието да цени всеки миг от живота си и да го живее пълноценно! Нека да ни е жив и здрав!
Направих картичка за него, с пожеланието да цени всеки миг от живота си и да го живее пълноценно! Нека да ни е жив и здрав!
Относно картичката - много ми беше трудно да реша какво да е... Къде по-лесно ми е да подредя една женска картичка - малко панделки, дантелки, няколко цветчета, перлички за разкош и картичката е готова.
Сава обича синия цвят. До тук - добре, а после?!? Мислех да е морска, защото обича морето и обича да плува. Извадих морските печати, няколко морски фигурки от бирен картон, сини хартии и картони, сините мастила ..., но не се получи нищо. Оставих всичко да отлежи, но датата приближаваше, а идея нямах никаква. И така до снощи.
Отдавна исках да направя нещо в любимата ми комбинация от кафяво и синьо, дори опитах една женска картичка, но нещо не ми хареса и така си остана незавършена...
За първи път използвам тази папка за релеф с часовниците, за първи път използвам и техниката за оцветяване на релефа. Вече не помня къде из You Tube бях виждала чуждестранните каки да мажат папката преди да направят релефа. И така намазах със синьо дистрес мастило едната половина на папката, а след релефа мазах с кафявото по хартията. Флагчетата с кламер видях в Pinterest, няколко копчета от старите ризи на Милен, печат на Миги-то Петрова и ето я вече готова, подарена и харесана :)
Отивам да измия съдовете от почерпката и да си отрежа още едно парче торта.
Хубава сряда от мен и до скоро, когато ще покажа и тортата в стил minecraft.
Предизвикателства:
неделя, 1 юни 2014 г.
Детството
Честит празник на детето, пораснали и не-толкова пораснали деца!
Едно от нещата, в които съм сигурна за себе си е това, че детството ми няма да свърши скоро :)
Днес ще ви разкажа за детството, за което съм си мечтала. Със сигурност повечето от вас имат хубави спомени от детството си. Аз обаче мога да се похваля само с хубави мечти от тогава.
Израснах в дома на баба си, който се намираше на тиха и спокойна "улица за игра на деца". Не знам дали си спомняте тези детски царства, забранени за коли?! Когато бях на около 7, се случи ужасно нещастие с детето на наши близки. Майка ми и баба ми, бяха толкова притеснени за моя живот, че излизах за игра само под зоркия им поглед. Бяха ми забранени безброй така любими и мечтани занимания и това продължи няколко лета. Едно от последствията е, че така и не се престраших като по-голяма да се кача на колело, а на дърво се качих, когато вече имах двете си дъщери...
Сега, когато имам внуче мога да разбера страховете им и не ги съдя толкова строго, но тогава през очите на детството, ми се струваше крайно несправедливо да не мога да се кача дори и на най-лесното за катерене дърво на улицата ни...
Тази снимка е на серия от визитки или АТС (Artist Trading Card) на тема "Детето в Мен". Когато се включих в размяната, организирана от Деси, имах желанието да направя много весели карти. Имах някаква смътна идея за разноцветно хвърчило(каквото между другото никога не пуснах в небето, но не защото е опасно, а защото нямаше кой да "се занимава" с мен).
И така останаха много неизживяни лудории, които няма да извърша може би никога, но детето в мен е живо и продължава да мечтае за куп невъзможни неща.
Детството
Детството няма да свърши скоро.
Даже със цялата тъмна умора.
Даже със черните дрехи през зимата.
Даже със тежките сенки край името.
Детството – семчица, стръкченце хилаво,
всъщност е меко, но силно и жилаво.
Стряска го болката, дебне го мракът,
умни тревоги го блъскат със лакът…
То оцелява си невъзмутимо.
Свива гнезденца във всичко любимо.
Идва със новото бебе във къщата.
Тръгва си. Връща се. Връща се.
Връща се.
Абонамент за:
Публикации (Atom)