В началото на декември прекарах четири дни с децата на приятелка, докато тя пътува за Англия. Децата са на 10, 12, 13 и 16 години. Най-малкото и най-голямото са момчета а другите две - момичета. Смятам за излишно да разказвам с какво нетърпение малките очакваха часа за крафт занимания и с какво любопитство разглеждаха съкровищата от специалната ми чанта ...
Времето за занимания никога не ни стигаше и се налагаше да си "откраднем" от времето за домашно училище :) Подозирам, че с мен имаха една чудесна ненавременна ваканция, но бяха само четири дни, все пак...
Ще ви покажа колко сръчни са и какви чудесни картички направиха.
Ето ме и мен с двете принцеси.
И книгоразделители правихме.
А тук събрахме всичко направено.
Видяхте ли какви красиви коледни звезди направиха момичетата?! Много съм горда с тях.
Втората работилничка, за която ще разкажа беше за настолни календари и се проведе в църквата предната неделя. В Методистката църква 4 поредни недели преди Рождество хората се събират, за да правят нещо заедно, докато очакват празника и подготвят сърцата си за празника в благодарност към Бог. Всяка година правим различни неща. Гледали сме филми заедно, пекли сме курабийки, споделяли сме храната си на обща трапеза, правили сме картички и сувенири за благотворителен базар на семейства с деца с увреждания, ходили сме на гости в църквата в Шумен, организирали сме детски празници, концерти, изложби и други разни, за които не се сещам сега. Тази година за една от неделите решихме с гостите от Шуменската Методистка църква да имаме някакъв ръчен труд. И аз като една, която постоянно украсява, подрежда разни инсталации, прави картички и всякакви други, се оказах подходяща да организирам събитието. Така заедно с жената на Шуменския колега се уговорихме да правим коледна украса и нещо подходящо за коледен подарък. Чудех се до последно какво да е, така че да не се затруднят много хората и все пак да се получи нещо прилично, което да става за подаряване...
Ето снимки от събитието: Тук ровя с торбата със съкровища и после показвам схемата на сгъвка на календара.
А това е от масата на "колежката":
Не е лесна работа, но най-малките се справиха най-добре ;)
И за да не ме забравите, ето ме и мен с любимия, похапваме пица с гостите :)
За тези, които стигнаха до тук - благодаря за търпението и поздравления - получавате усмивката ми!
Пожелавам Ви добро настоение и дано снимките, които споделих с Вас да Ви вдъхновят да споделяте коледния дух на любов, прошка и приятелство!
Бъдете смели да давате незаслужена обич! Кога, ако не сега и кой, ако не аз?!
Ирена